Ударите на съдбата

А отсреща, в подножието на хълма, където беше гробището, се случваше нещо неописуемо, нещо изключително зловещо, изродено и гнусно, което умът ми все още отказваше да приеме в истинските му стойности! Там, в този осквернен от злите сили некропол, на светлината на призрачната луна видях ясно как ОГРОМНИ ОРДИ ОТ МЪРТЪВЦИ ИЗЛИЗАТ ОТ ГРОБОВЕТЕ СИ и се стичат като черна лава по тъмните улици на селото! Възкръсналите се придвижваха с разкривените си, патологични, пъплещи походки, подреждайки се в някаква пъклена закономерност, завземайки бавно и методично всяка една уличка, като лека по-лека приближаваха централната зона. Чувах отчаяни човешки стонове, наред с чупене на стъкла и разбиване на врати. Откъм катедралата се извиваше грозна мелодия, която сякаш теглеше и приветстваше мъртъвците да пристъпват все по-напред, а някъде зад нас, където трябваше да се намира Сборището, продължаваха да ехтят злокобните, убийствени и магьоснически слова, извисяващи се като гибелна тягост над цялата гротескна епопея.
Донко Найденов е български автор, който пише главно в областта на ужасите и фантастиката. В „Ударите на съдбата“, вече утвърденият писател, събира три новели на ужасите, които ще събудят въображението ви и ще смразят кръвта ви:
„В дълбините на подсъзнанието“ — думи на редакторката Весислава Савова.
„Изчезналият близнак“ — в една стара къща малкият Роби вижда духа на любимия си дядо като млад.
„Сборището на ренесансовите сатанисти“ — един от най-зловещите сатанински култове превзема и унищожава старо българско село.
„Въплъщението на сатаната“ — бивш полицай е ухапан от неизвестно същество…